Раждане на една... звезда!
От приятелска искра,
всичко тръгна.
От детска игра,
неволно се преобърна.
Нужна бе една прегръдка,
огнена и сладка.
Дори и една целувка,
макар и кратка.
Всичко не е просто миг,
нито коварен интерес.
А изпратен плик,
без марка и адрес.
Като горска самодива,
даваща ми сила.
Ти си свободна и свенлива
и с душа красива.
Нима виновни сме,
че мислим един за друг.
Нима грешни сме,
че не си ми приятел чужд.
Аз мога и без звезди
и без нежни думи дори,
само лицето твое да блести,
защото моятa звезда това си ти.
© Кирил Юнаков All rights reserved.
