Бягство от Содом
БЯГСТВО ОТ СОДОМ
На цигулка ли свиреше Господ
тази вечер във старата кръчма?
Някой беше вратата залостил,
миг преди да започне да мръква.
Седем-осем квартални пияници
се въртяха навън като псета,
сякаш спали в порутена кланица –
озверели от глад и несрета.
А пък звуците, уж приглушени,
се взривиха в душите заспали.
Чух съседа как страшно изстена,
сетне своята къща запали.
Друг се бесеше вън на перваза,
трети: – Аз съм предател! – крещеше.
Плъзна мръсна и адска зараза
по етажите и фоайето.
Разфучаха се бесни линейки,
пътят – чер почерня! – от ченгета.
А над нас – същи бели жалейки,
снежни позиви пусна небето.
Най-накрая разбиха вратата,
обсадена отвън с мегафони.
Вкаменени, стояхме на прага,
сякаш някой кова ни с пирони.
Вътре, в кръчмата, нямаше никой.
С нас ли Господ днес се сбогуваше?
Беше тъмно и прашно. И тихо.
И кварталът навярно сънуваше.
© Валентина Йотова All rights reserved.
