Рана жива
Сърцето ми е рана жива,
ранена бе и моята душа.
В окови - дръзка и неукротима,
обвита в безнадеждна самота.
Светлината там не ще надзърне,
но и в безпрогледна тъмнина.
Надявайки света да я обгърне,
ще засияе тя с нова светлина.
С упование – вестител в тишината,
надеждата повикала сама.
И тъй направила си от тъгата
олтар за своята душа.
От мъката - венец оплела,
от сълзите – поникнали цветя.
В тъжен миг дори подела
най-нежна песен тя за своята тъга.
И някак неусетно отлетели
оковите на нейната душа.
Сълзите таен път поели,
довели в тъмнината - любовта.
© Валентина Недялкова All rights reserved.
