Сърцето ми разби на хиляди парчета,
събирах го с години след това,
как може да си толкова добра и толкова проклета,
това така и до днес не можах да разбера.
Приятел беше - най-когато имах нужда,
разбираше ме, поучаваше ме със съвети,
но стигнеше ли се до война на световете
избираше не кой да е, а другата страна.
Превъплъщаваш се във много хора
по писането те познавам разбери
не искаш много, само шепа огън,
което моето сърце да ти дари.
© Калоян Тодоров All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
