Dec 19, 2010, 8:34 PM

Раните нещо казват, скимтят.. 

  Poetry » Other
1916 1 9

Раните нещо казват, скимтят...
Дръзка и противоречива е
пъпната връв на ръждивата нощ,
но ми помага да бъда сама,
да чета водата, да слушам водата.
Мислите ми са сферични, с леко
клатушкане рисуват настояще.
Тик-такането на часовника -
все едно и също,
без претенции, без угризения.
Трудно е да дам на съня си
топли, живи емоции, когато
едно коварно отчаяние ме
дразни и доста надменно
ме залива с отровни колебания.
Аз се търся. Имам желание
да общувам със себе си и
да притежавам личността си
и затова скъсявам ръкавите
на стари безплодни викове.
Този лабиринт е само мой,
пълен е със злокобни камъни
и овъглени въпроси,
не го давам на никого.
А болката свети дълбоко,
с инфрачервено излъчване,
пуши, съска, дими и никак
не е излишна със своята
объркваща импулсивност.
Оставя дрезгави думи,
смълчани начупени стъкла
под нозете ми. И какво
ще стане, ако стъпя върху тях?!
Ще дойде есен,
ще дойде есен, любов моя.

© Боряна Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??