Раните нещо казват, скимтят..
Раните нещо казват, скимтят...
Дръзка и противоречива е
пъпната връв на ръждивата нощ,
но ми помага да бъда сама,
да чета водата, да слушам водата.
Мислите ми са сферични, с леко
клатушкане рисуват настояще.
Тик-такането на часовника -
все едно и също,
без претенции, без угризения.
Трудно е да дам на съня си
топли, живи емоции, когато
едно коварно отчаяние ме
дразни и доста надменно
ме залива с отровни колебания.
Аз се търся. Имам желание
да общувам със себе си и
да притежавам личността си
и затова скъсявам ръкавите
на стари безплодни викове.
Този лабиринт е само мой,
пълен е със злокобни камъни
и овъглени въпроси,
не го давам на никого.
А болката свети дълбоко,
с инфрачервено излъчване,
пуши, съска, дими и никак
не е излишна със своята
объркваща импулсивност.
Оставя дрезгави думи,
смълчани начупени стъкла
под нозете ми. И какво
ще стане, ако стъпя върху тях?!
Ще дойде есен,
ще дойде есен, любов моя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Петрова Всички права запазени
