Mar 8, 2017, 4:21 PM

Ранобудна пролет

  Poetry
872 0 0

Зимният влак се промъкна

през февруарското дефиле,

а вятърът утихна и млъкна,

блъснат от пролетни криле.

 

Сутрин слънцето наднича,

пролетта е потънала в злак,

там, и ранобудното кокиче,

радва деня от мрак до мрак.

 

Пролетта не чака, тя не спи,

подканва ароматния каприз,

а колкото да преброи до три

и зимата разтапя своя девиз.

 

Чува се мартенския припев

от далечна лястовича песен,

цветята навсякъде обсипват

пак заживелия свят чудесен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...