Зимният влак се промъкна
през февруарското дефиле,
а вятърът утихна и млъкна,
блъснат от пролетни криле.
Сутрин слънцето наднича,
пролетта е потънала в злак,
там, и ранобудното кокиче,
радва деня от мрак до мрак.
Пролетта не чака, тя не спи,
подканва ароматния каприз,
а колкото да преброи до три
и зимата разтапя своя девиз.
Чува се мартенския припев
от далечна лястовича песен,
цветята навсякъде обсипват
пак заживелия свят чудесен.
© Никица Христов Всички права запазени