Раняван ли си някога така...
Раняван ли си някога така,
че и слънцето да ти тежи,
да търсиш близка топлина,
допирайки се до залепнали лъчи.
Раняван ли си някога така,
че да искаш да крещиш,
и онемял... застинал в нощта,
да нямаш сили да заспиш.
Раняван ли си някога така,
че смъртта за теб да е утеха,
да дращиш по заключена врата,
чийто ключ други го отнеха.
Раняван ли си някога така,
че светът около теб да се руши,
едничък спомен - предателска сълза,
около врата ти впива се... души.
Раняван ли си някога така,
че да прегризваш отминалите дни,
а часовете да ти пият от кръвта...
Раняван ли си... както мен ме нарани?!
© Мария Манджукова All rights reserved.
