1. ИКАР
Земя.
Протегнати ръце.
Небе в очите…
Полет.
2. УСЕЩАНЕ ЗА ИКАР
Взрив в затвора.
Решетките рухнаха.
3. СТРЕМЕЖ ПО ИКАР
Разкъсах вените
на свойта нощ.
Строших и чашата
на Тишината.
Заблъсках по стените на деня…
Щом смъртна съм –
от слънцето бих искала да изгоря…
4. СПОМЕН ЗА ИКАР
Кристалното великолепие
на полета
през вековете
мраморна сълза отрони…
© Мариела Георгиева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
