Рапсодия за теб
В очите ми си златен житен клас,
развял посоките на мойто вдъхновение.
В обятията ти се сбира земният атлас,
щом ме прикоткаш с нямото обичане.
В очите ти е моят луд копнеж,
запалил хълмове от мислите ми жарки.
Ти - буен Ат, политнал по манеж
на моите устни с твоите галопиращи.
Душата ми ще те запомни като храм,
пред който често коленича с любовта си,
и знам, че никога не ще предам
дори частицата на твоето доимване.
Защото в дланите ти бухвам, като хляб
от искането ти и ставам свята.
Ти - чужд и мой във този малък свят.
Аз - твоята завинаги, с любов богата.
За теб аз пях, умрях и се родих.
Без теб бе тъмна цялата Вселена.
Събудих се, защото жадно пих
от обичта, която беше споделена.
Но времето лети и се мени...
Понякога, когато пак със теб сме двама,
пулсира страст по топлите ни вени,
но тази, лудата, която бях, я няма...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
