Равни
Как може да те разчетат
правилно,
когато не са се и опитали
да минат отвъд
поне малко –
отвъд очите ти,
отвъд думите ти,
отвъд дните ти.
И да навлязат в нощите.
Онези непрогледните.
Жадни за още.
Там се чезне безследно.
Да видят, че нямаш щит
нито везни,
обвързани с взетото
и не пазиш,
дори и превързано,
крехкото – силно сърцето си.
Че не чакаш любов дължима,
не искаш такава.
А ръцете ти само копнеят
да прегръщат
и дават.
Как може другите
да те разчетат правилно,
ако не отворят сами душите си,
за да сте равни?
© Надежда Тошкова All rights reserved.
