May 14, 2009, 7:00 AM

Равносметка

  Poetry » Other
906 0 3


Живях ли досега, или всичко бе сън,
бях буен кат вода или горещ кат огън?!
Знам, че от тук ще тръгна някой ден
и се моля дотогава да бъда спасен!

Моя собствен живот аз май не живях,
истински ли е с приятелите този смях?!
Трябва да направя равносметка на моя живот
и внимателно да обмисля всеки бъдещ ход!

Някой ден ще изчезна аз дори без име,
но те моля в тез стихове пази ме.
Някой ден ще настъпи този тежък час,
когато дори никой няма да помни моя глас!

Нито една грешка не съм забравил,
въпроса е колко от тях съм оправил.
От днес равносметката ще си правя
и се надявам нещо да не забравя!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...