Равносметка
Прибрах се уморен. Опитах да заспя,
но мислите в главата ми крещяха... Защо се стигна до това...? До тук?
Защото бях човекът, който думите изричаше, които другите не щяха - Не, не те щадяха...
И вадеха душата ти с памук.
С какво ги провокирах? Те какво целяха?
Събличам бавно дрехите си, мислейки върху това, и сигурно за да остана гол пред себе си...
И срещайки очите им отново в мислите, се чудя те дали успяха?
Или умряха мигове, като онези, ‘дето радваш се, че има ги и никой не се меси...
И няма нужда от завеси...
Навън е вечер - толкоз’ тихо е и тъмно. Не се броят на пръсти хора, като мен стоящи в тишината...
Недей да бързаш да виниш и помисли, помни... ,
че щастието не се крие в четвъртия лист на детелината.
Научих се да бъда там, когато другите далеч от тебе бяха...
Опитах да съм рамо, забравил бях за себе си... Какво съм аз без теб?
И в миговете, в които всички срещу мен крещяха,
аз ревностно те защитавах, ставайки все по-свиреп...
Научих и да бъда там, където другите до теб не бяха...
В моментите, в които ти си минус – аз да бъда плюс.
Макар и с хиляди усилия взаимоотношенията ни не оцеляха,
защото лесно е да се говори наизуст...
Дошло е време очите си за тебе да затворя!
Да махна със ръка, да кажа: “Край!”
Но само ако знаеш от какъв мащаб усилия са нужни именно това да сторя,
защото ти възпираш демоните ми, превръщайки живота в Рай...
© Съби Седник All rights reserved.
