Равносметка
Животът ми е глътка светлина,
завихрен сред безкрайната спирала,
разлива се по свои правила,
дори когато други го кръщават.
В съня ми често има синева
и път, нагоре с ветровете луди –
в съня си аз съм скитаща жена,
която язди в пясъчните дюни.
Понякога жадувам тишина –
смълчана, бяла, сгушена в мечтите,
закичена със снопче от жита,
и музика от тропот на копита.
В откраднат миг все истини мълвя,
защото знам, че в този свят окъсан
щом рухне хоризонта, любовта
не ще загубя, ако с теб възкръсвам.
Какво, че самотата тихо срича
мечтите ми, щом редом с мен върви,
щом мога още лудо да обичам,
ще се прераждам в твоите очи.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
!
