Равносметка
Животът ми е глътка светлина,
завихрен сред безкрайната спирала,
разлива се по свои правила,
дори когато други го кръщават.
В съня ми често има синева
и път, нагоре с ветровете луди –
в съня си аз съм скитаща жена,
която язди в пясъчните дюни.
Понякога жадувам тишина –
смълчана, бяла, сгушена в мечтите,
закичена със снопче от жита,
и музика от тропот на копита.
В откраднат миг все истини мълвя,
защото знам, че в този свят окъсан
щом рухне хоризонта, любовта
не ще загубя, ако с теб възкръсвам.
Какво, че самотата тихо срича
мечтите ми, щом редом с мен върви,
щом мога още лудо да обичам,
ще се прераждам в твоите очи.
© Йорданка Господинова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Поздравления, Дани!
-
Хубав стих, Дани:
В съня ми често има синева
и път, нагоре с ветровете луди –
в съня си аз съм скитаща жена,
която язди в пясъчните дюни... -
Прекрасно е, Дани!
Толкова много любов лъха! -
Вълшебница на думите си ти Дани!
Поздравче
! -
Поздравления! Много ми хареса! Поздрав!
-
Обичам стиховете ти, Дани!
-
Буревестник
Идваш ти отникъде с огън и вода.
Бурята иска да танцува сега..."
Стормбрингър -Дийп Пърпъл
Ти идваш само преди дъжд...
Ти със мъглата си отиваш,
а стъпките ти в мокра ръж
небесната дъга разстилат...
Ще помня дълго тоз летеж.
Крило в крило - насреща вятър,
а пък подире гръм зловещ
как черни облаци премята...
И мойте устни шепнат с жар,
че може би ще те загубя,
а във душата ми пожар
от мълнията преди буря...
Ще стана вятър. Ще те галя.
Ще милвам нежно твойто тяло.
Препятствията ще повалям.
В узряващ плод ще бъдем цяло.
Живителен ще стана дъжд.
По кожата ти ще се стичам,
а после пак ще бъда мъж
и с капки страст ще те обичам...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
