Равносметка
Път пътувах, досущ като птиците.
И летях…Все по чужди мечти.
Палех огън по тъмно в зениците
на вторачени в мене очи…
И рисувах във бяло керваните,
прекосили съня ми в нощта.
Носех вяра в премръзнали длани.
Лоша бях…Бях и много добра…
Все събличах тъгата по изгреви
със надежда, че в новия ден
твойте мисли, на обич орисани
ще открият следата към мен…
Търсех моята, живата истина,
като в куп запиляна игла.
И с надежда, в сърцето притихнала,
давах всичко за шепа вода
и за две – три оголени думи,
от които зората кърви.
И какво, че във миг на безумие
все на зар слагах свойте мечти…
Път пътувах…И днес, щом съм с вятъра,
от това посивяло небе,
мога пак да открадна крилата си…
И различна, да бъда до теб.
© Йорданка Господинова All rights reserved.
