danigallery (Йорданка Господинова)
388 1671
15.12.2012 г., 11:42 ч.

Равносметка 

  Поезия » Любовна
837 0 13

Път пътувах, досущ като птиците.

И летях…Все по чужди мечти.

Палех огън по тъмно в зениците

на вторачени в мене очи…

 

И рисувах във бяло керваните,

прекосили съня ми в нощта.

Носех вяра в премръзнали длани.

Лоша бях…Бях и много добра…

 

Все събличах тъгата по изгреви

със надежда, че в новия ден

твойте мисли, на обич орисани

ще открият следата към мен…

 

Търсех моята, живата истина,

като в куп запиляна игла.

И с надежда, в сърцето притихнала,

давах всичко за шепа вода

 

и за две – три оголени думи,

от които зората кърви.

И какво, че във миг на безумие

все на зар слагах свойте мечти…

 

Път пътувах…И днес, щом съм с вятъра,

от това посивяло небе,

мога пак да открадна крилата си…

И различна, да бъда до теб. 

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??