Равносметка

Dec 24, 2017, 1:06 AM 2017-12-24T01:11:54+02:00

Poetry » Love

575 0 2

Опитах се да бъда готин тип,

дори в клуба момичета разсмивах.

Напазарувах си - да бъда шик,

дори на фитнес се записах.

Изваях тяло и прилагах чар,

дори си купих книга за харизма,

направих всичко туй, макар

че вътрешно дори не исках.

И сякаш щом говоря със жена -

дори да се шегувам и усмихвам,

усеща сякаш мойта самота

и казва си, че нещо май ми липсва.

Да, права е - не вярвам в любовта.

Любов аз никога не искам.

Да, права е - аз искам я в нощта,

дори и да не ми е близка.

Да, вярно - казвам си така,

а в моите очи тя вижда бездна.

Попарена бе сякаш от слана

душата ми - на никого потребна.

И аз отново гледам младостта

как ден след ден от тялото изтича,

И сякаш знам си отсега -

нито една не ще да ме обича.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

asizi (Nina Toshich)

2017-12-26T06:53:28+02:00

А-ааа,...ще те обича, но и ти трябва да обичаш....За една нощ не става любовта! На Коледа стават чудеса и аз ти ги желая!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2017-12-24T07:53:25+02:00

Весела Коледа. Има фундаментална грешка. Уж не иска любов, но всъщност - иска. Как, тогава да я получи? С тия объркани сигнали... Много истинска любов ти желая!