Feb 25, 2008, 6:27 PM

Равносметка 

  Poetry
594 0 10
 

РАВНОСМЕТКА

 

 

Самотният дванадесети час

тропа по празната ми глава

и навява спомени за лятото.

Трима приятели седим край масата

и пием сливова.

Пием сливова и пеем.

Пеем и пием сливова.

Пеем, ако поискаме.

Пием понякога и без да искаме.

Единият приятел порасна - зрял човек

и не иска вече да пие и пее с нас.

Другият - постоя малко -

кратък миг между люлката и смъртта

и си отиде.

Казват, че от много пеене.

А може би е от пиенето...

Лятото свърши.

Жълтее се времето за варене на сливовица.

Но вече всичко ми е все едно.

Масата е празна - също като главата ми

и всички песни на света ми звучат по-тъжно

от обречените великденски яйца срещу Коледа.

© Стоян Владов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??