Равносметка
РАВНОСМЕТКА
Самотният дванадесети час
тропа по празната ми глава
и навява спомени за лятото.
Трима приятели седим край масата
и пием сливова.
Пием сливова и пеем.
Пеем и пием сливова.
Пеем, ако поискаме.
Пием понякога и без да искаме.
Единият приятел порасна - зрял човек
и не иска вече да пие и пее с нас.
Другият - постоя малко -
кратък миг между люлката и смъртта
и си отиде.
Казват, че от много пеене.
А може би е от пиенето...
Лятото свърши.
Жълтее се времето за варене на сливовица.
Но вече всичко ми е все едно.
Масата е празна - също като главата ми
и всички песни на света ми звучат по-тъжно
от обречените великденски яйца срещу Коледа.
© Стоян Владов All rights reserved.
