" alt="" />
Дните ли!? Спрях да броя,
че без обич е кухо в гърдите.
Но пламък надежден в мен не умря,
а тлее - подхранва мечтите.
Норма пределна! Защо да стоя-
в мене е ножа, но и перото.
Реших си от раз - ще подредя
последната част от Живота.
Ненужни сръдни! И ти разбери-
каквото самичък си сториш,
и Господ не ще ти направи дори. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up