Раздвижвам Водата на Време-застой
" alt="" />
Дните ли!? Спрях да броя,
че без обич е кухо в гърдите.
Но пламък надежден в мен не умря,
а тлее - подхранва мечтите.
Норма пределна! Защо да стоя-
в мене е ножа, но и перото.
Реших си от раз - ще подредя
последната част от Живота.
Ненужни сръдни! И ти разбери-
каквото самичък си сториш,
и Господ не ще ти направи дори.
Спирай за мен да се бориш!
***
Раздвижвам Водата на Време-застой!
Тъгата от раз ще изрежа,
но за да намери сърцето покой,
със стихове ще го превържа!
© Петя Кръстева All rights reserved.
