Раздвижвам Водата на Време-застой
" alt="" />
Дните ли!? Спрях да броя,
че без обич е кухо в гърдите.
Но пламък надежден в мен не умря,
а тлее - подхранва мечтите.
Норма пределна! Защо да стоя-
в мене е ножа, но и перото.
Реших си от раз - ще подредя
последната част от Живота.
Ненужни сръдни! И ти разбери-
каквото самичък си сториш,
и Господ не ще ти направи дори.
Спирай за мен да се бориш!
***
Раздвижвам Водата на Време-застой!
Тъгата от раз ще изрежа,
но за да намери сърцето покой,
със стихове ще го превържа!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
