Dec 28, 2011, 2:09 PM

Раздвоена

  Poetry » Love
972 0 0

Сърцето ми отново бие,

удря се в гърдите ми със сила.

А душата ми от болка вие,

напира и превива се, не спира.

 

Сърцето или теб? Кого да слушам?

Някой моля да ми каже...

Сърцето иска да съм с теб,

ала ти, прекрасният, нехаеш.

 

Болка, сълзи и самота,

пак събрах ги във едно.

Мечти, надежда и любов,

ти взриви ги, а сърцето счупи го.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© pisanonqkudeneshto All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...