Feb 8, 2008, 11:51 PM

Раздвоена 

  Poetry » Love
755 0 3
Дали момичето живее още в мен,
или в жена превърнах се внезапно?
Животът ми на две е разделен,
ангел с дяволско сърце, а може би обратно.

Жената трябва със любов да те обгръща
пряма, пламенна и тиха, и смирена.
А момичето във мен към него се обръща,
ах, толкова наивно раздвоена.

Страстна прегръдка и усмивка измамна,
с теб сме на земята, а сърцето иска да лети.
"Обичам те" не казвам аз отдавна,
а ти обичаш ли ме... отдавна не личи.

Дали краят скоро наближава,
или може би начало ново?
Истината някъде далеч си заминава
и маската нядявам аз отново.

А с маска лесно се прикриват
истини, лъжи и тайни.
Но чувствата така безумно в мен се сливат
и въпросите без отговор изглеждат ми безкрайни.

© Нямам All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много хубав стих!
  • Тежко! Тежко! Вино дайте!... отиде ли си любовта, животът става пустиня
  • "Обичам те" не казвам аз отдавна,
    а ти обичаш ли ме... отдавна не личи.
    Много откровен и търсещ съпричастност стих.Финала е страхотен!Поздравления!

Random works
: ??:??