8.02.2008 г., 23:51

Раздвоена

897 0 3
Дали момичето живее още в мен,
или в жена превърнах се внезапно?
Животът ми на две е разделен,
ангел с дяволско сърце, а може би обратно.

Жената трябва със любов да те обгръща
пряма, пламенна и тиха, и смирена.
А момичето във мен към него се обръща,
ах, толкова наивно раздвоена.

Страстна прегръдка и усмивка измамна,
с теб сме на земята, а сърцето иска да лети.
"Обичам те" не казвам аз отдавна,
а ти обичаш ли ме... отдавна не личи.

Дали краят скоро наближава,
или може би начало ново?
Истината някъде далеч си заминава
и маската нядявам аз отново.

А с маска лесно се прикриват
истини, лъжи и тайни.
Но чувствата така безумно в мен се сливат
и въпросите без отговор изглеждат ми безкрайни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нямам Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много хубав стих!
  • Тежко! Тежко! Вино дайте!... отиде ли си любовта, животът става пустиня
  • "Обичам те" не казвам аз отдавна,
    а ти обичаш ли ме... отдавна не личи.
    Много откровен и търсещ съпричастност стих.Финала е страхотен!Поздравления!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...