Oct 26, 2013, 5:38 PM

Раздвоението на личността

  Poetry
443 0 0

Дали да не опита мозъкът му със лъжичка сребърна във късен час
Разделящ себе си на две той спореше със социопат живеещ в неговото друго аз
Направи го
Срещу теб той направи всичко нека бъде смачкан от последният галоп на мъртвите коне
Нека и последната му капка кръв се слее във едно със кожата по твоите ръце

Гласът бе толкова примамващ дали убийството граничи с лудостта
И дали убиеца е лодкаря прекарващ жертвата от другата страна
Той взе решение
Решение обвито в сенки и мъгла
и не човек с качулка черна а ръцете му станаха оръжието на смъртта

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Грозев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....