26.10.2013 г., 17:38

Раздвоението на личността

441 0 0

Дали да не опита мозъкът му със лъжичка сребърна във късен час
Разделящ себе си на две той спореше със социопат живеещ в неговото друго аз
Направи го
Срещу теб той направи всичко нека бъде смачкан от последният галоп на мъртвите коне
Нека и последната му капка кръв се слее във едно със кожата по твоите ръце

Гласът бе толкова примамващ дали убийството граничи с лудостта
И дали убиеца е лодкаря прекарващ жертвата от другата страна
Той взе решение
Решение обвито в сенки и мъгла
и не човек с качулка черна а ръцете му станаха оръжието на смъртта

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Грозев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...