26 oct 2013, 17:38

Раздвоението на личността

  Poesía
440 0 0

Дали да не опита мозъкът му със лъжичка сребърна във късен час
Разделящ себе си на две той спореше със социопат живеещ в неговото друго аз
Направи го
Срещу теб той направи всичко нека бъде смачкан от последният галоп на мъртвите коне
Нека и последната му капка кръв се слее във едно със кожата по твоите ръце

Гласът бе толкова примамващ дали убийството граничи с лудостта
И дали убиеца е лодкаря прекарващ жертвата от другата страна
Той взе решение
Решение обвито в сенки и мъгла
и не човек с качулка черна а ръцете му станаха оръжието на смъртта

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Грозев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...