От раздялата боли,
не казвам, че е лесно.
Трудно чувство е това,
но се преодолява, няма как!
Нека се примирим
и обиди вече не редим.
Вече зрели сме, нали,
затова нека спрем с тези игри!
Играта започнахме,
но правилата не прочетохме.
Май това ни беше грешката!
Все бързаме, а животът е пред нас!
Късно е вече
карти да редим,
мина време -
няма смисъл дори да ги свалим!
© Петя Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
