От раздялата боли,
не казвам, че е лесно.
Трудно чувство е това,
но се преодолява, няма как!
Нека се примирим
и обиди вече не редим.
Вече зрели сме, нали,
затова нека спрем с тези игри!
Играта започнахме,
но правилата не прочетохме.
Май това ни беше грешката!
Все бързаме, а животът е пред нас!
Късно е вече
карти да редим,
мина време -
няма смисъл дори да ги свалим!
© Петя Димитрова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
