От раздялата боли,
не казвам, че е лесно.
Трудно чувство е това,
но се преодолява, няма как!
Нека се примирим
и обиди вече не редим.
Вече зрели сме, нали,
затова нека спрем с тези игри!
Играта започнахме,
но правилата не прочетохме.
Май това ни беше грешката!
Все бързаме, а животът е пред нас!
Късно е вече
карти да редим,
мина време -
няма смисъл дори да ги свалим!
© Петя Димитрова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
