Когато ти си тръгна в тъмнината,
след теб остана само тишина.
Прегърна ме до болка самотата
и се молех само сън да е това.
Останах безутешна и без сила,
виждах теб във всеки друг.
Твоята любов се бе изпепелила,
а моята остана жива в мрак и студ.
Лутах се из дебрите на мисълта,
без път към тебе да намеря.
Така - залутана - с ожулена душа
ще скитам аз, докато имам сила...
© Ивелина Станева All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
