Раздяла
Раздяла
Едно “обичам те”, прошепнато в мрака,
една въздишка, пълна с тъга,
и никой другия не чака,
и всичко е обвито в самота.
Една ръка сълзите мълком трие.
Две души потънали са в скръб.
И ето, тя от него пак се крие,
а той в мрака ù обръща гръб.
И тръгват двама - в две страни,
загърбили довчерашна любов.
Днес отново те, сами,
за нея изкопаха гроб.
“Раздяла”… плачат в тишината
две сърца, до вчера неразделни,
и тръгват си с болка в душата
по своя път, един без друг поели.
© Исабел Мартинес All rights reserved.
