Nov 3, 2010, 8:29 PM

Раздяла

  Poetry » Love
891 0 0

              Раздяла                                                                               


Остави стъпки по сърцето                        

взе усмивката ми от лицето                      

Изневярата прониза ми душата                       

неочаквано разказа ми играта                                                                          

Моята обич се запазва                           

но нека друг да се доказва      

Следите ти не виждам                 

бъди щастлива не завиждам                       

                                                                 

Който повече желае любовта                     

той ще стигне до целта...                      

И макар че те обичам                     

спрях след теб да тичам                                                                      


Късно е да се сбогувам

нямам право да ревнувам                         

Ако досега не съм те имал                      

просто нищо не съм струвал...                                                                

Важна крачка е раздялата                        

следвай пътят на промяната                      

Вярната посока намери                           

подходящ Човек си избери...!      

         

           -intercontakt-              

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иво Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...