Jun 4, 2006, 4:44 PM

раздялата дойде

  Poetry
1.1K 0 2

Разглеждам снимките ми с тебе.
Там сме заедно, един до друг -
щастливи и засмени,
а как, кажи ми, стигнaхме до тук?

Какво изпречи се и раздели ни?
Какво откъсна ме от твоите ръце?
Какво отдалечи те толкова от мене?
Защо не ме допусна до твоето сърце?

Съдба ли бе или пък зла магия,
че раздялата дойде във онзи час,
а може би самите ний, не крия,
избрахме я като по-лесният въриянт за нас.

Причини много ти посочи.
Причини за раздяла колкото щеш,
но дори и за миг не потърси с очи
поне една, за да ме спреш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...