May 16, 2010, 2:09 PM

Разговор

  Poetry » Love
786 0 2

 

 

Ще те обичам винаги такъв,

      какъвто си,

отчайващо жесток и импулсивен;

очите ти ще скрия там,

    при моите очи -

заключвам погледа ти в мен,

  но не бъди наивен...

 

 

Не правя аз това, за да те спра -

   да спра очите ти

да гледат други,

   аз искам да запазя в себе си мига -

Отчаян миг!!! - той времето ни

      ще погуби!

 

 

Нюанс зелено-син в едно с кафяв,

   очи самотни погледите вплели...

Едва ли тука думи ще звучат -

    сърцата и душите думата

 са взели!...

 

 

Единствено любов, но без

    жестока ревност

нас пак ще може да сближи!...

    И само нашата любов

и нищо друго

       такава мъка може да роди!!!

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...