Разговор с мама
Разговор с мама
(Една година без мама)
Есен е, мамо!
От тия, дето мъгла е покрила земята,
и аромат на прекипяло вино
се носи над полята!
Хризантемите, които те изпратиха,
пак нацъфтяха,
с наведени главички,
в очакване да ги погалиш,
едри дюли са назрели,
и улиците опустели!
Есен е, мамо!
Лозата, гарги я изяли,
от мъка прегърби се горката!
Иначе, какво...
То, слънцето, все оттам изгрява
и сутрин къпе се във Янтра,
после през село минава
и горе при тебе залязва!
Така си говорим със тебе
всяка неделя, във същия час.
- Как си? Kaк са децата?
Добре съм аз!
- Дюлята ли? Дюлята необрана остана!
© Бонка Василева All rights reserved.
