Разговор със Страха
РАЗГОВОР СЪС СТРАХА
Страх ме бе от тебе, Страх,
страх ме бе до болка.
В клопката ти дълго бях -
дни, години... колко?
В кожата ти дишах аз,
в змийската ти кожа.
Зъзнех в нечовешки страх,
а без теб не можех.
Силна бях, но само в сън
срещу тебе силна.
От черупката навън
чувствах се безсилна.
Но изграждах смелост пак
с тухли от надежда,
че ще дойде моят час
друга да изглеждам.
Днес надвит си, змийски Страх,
виж ме - не треперя!
Знам - до скоро роб ти бях,
вече се намерих.
Страх ме е обаче пак
да не ме прегазиш,
да не заживея в мрак,
да не се намразя.
19.12.2013
© Мария Панайотова All rights reserved.
