19.12.2013 г., 21:08 ч.

Разговор със Страха 

  Поезия » Философска
715 0 24

 

 

 

РАЗГОВОР  СЪС  СТРАХА

 

 

Страх ме бе от тебе, Страх,

страх ме бе до болка.

В клопката ти дълго бях -  

дни, години... колко?

 

В кожата ти дишах аз,

в змийската ти кожа.

Зъзнех в нечовешки страх,

а без теб не можех.

 

Силна бях, но само в сън

срещу тебе силна.

От черупката навън

чувствах се безсилна.

 

Но изграждах смелост пак

с тухли от надежда,

че ще дойде моят час

друга да изглеждам.

 

Днес надвит си, змийски Страх,

виж ме - не треперя!

Знам - до скоро роб ти бях,

вече се намерих.

 

Страх ме е обаче пак

да не ме прегазиш,

да не заживея в мрак,

да не се намразя.

 

19.12.2013

 

 

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря за ласкавия отзив, Милко!
  • Не само с Надежда, а и със сбъднати Мечти! Май повтарям ... Днес съм тук. Искрени Поздрави!
  • Благодаря, че бяхте на моята поетична страничка, приятели,
    и оставихде добри думи за написаното от мен!
  • Не се страхувай от страха -
    така ще те надвие.
    Надвий го не само в стиха!
    Обичай се, Мария!

    Обичам всичко написано от твоята ръка! Поздрав и прегръдка!
  • " Страх лозе пази" е казал народът, Мария. Както всеки път твоята поезия ми достави истинско удоволствие и ме замисли.
  • Умница си ми ти, Меги! Така си е!
  • При всяка следваща среща със страха, той се смалява. Пък и нали знаеш, че само очите му са големи
    Поздрави!
  • Весели празници с много настроение, Ив!
  • Страхотна победа над страха и...чудесен стих.
  • И на теб щастливи празници, Иване!
  • Прекрасно и мъдро! Весели празници, Мария!
  • Кети, благодаря ти! Силни думи, радваш ме!
    Весели празници, мила!
  • Оооо, отдавна не бях чела нещо толкова проникновено! Слязла си до дъното на душата... аплодирам те, Мария!!!
  • Страхът и борбата с него са олицетворение на противоречието в живота.
    Добра среща, Смиф!
  • Смелост - с тухли от надежда... Много сполучлив образ. Страхът май не е победен докрай - и това е разбираемо и много човешко. Хубаво, замислящо стихотворение. Желая ти силна и крепка надежда, Мария! И сбъдване!
  • Всеки носи в себе си страха, но някой се справя по-лесно с него.
    Благодаря, че наминахте и оставихте коментари , Чо и Стефан!
  • Поздрав, Пастирке!
  • Чуждо ми е това.... Защото не ми се е налагало да се боря с него.
    Но на който му се е налагало - му стискам палци!
  • Дано наистина съм му разказала играта, приятели!
    А аз да съм се научила да балансирам!
    Сърдечни поздрави с пожелание за красиви коледни празници!
  • А, няма страшно Разкажеш ли му играта един път, после той не смее да се върне. Поздрави!
  • Разковничето е в баланса, но е трудно постижим. Поздравления, Мария!
  • Весели да бъдат и вашите празници, момичета, победили страха!
    Вдъхновени и обичани да сте!
  • Победеният страх не може да възкръсне, защото е слабост на духа.
    А възкресението е само за силните.
    Светли Празници, Мария!
  • Страховете ни - нишки изпредени
    да ни пазят от грешните стъпки...
    А ни спъват... И в мислите пречкат се
    и живота ни ръфат, ли ръфат...

    Докосваща философия.И много ми е близка.Поздравления Мария!
Предложения
: ??:??