Nov 14, 2015, 6:57 PM  

Разговор със зимата 

  Poetry » Phylosophy
280 0 0
О, колко тъжно плачеш, чрез капчуците.
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти?
Прибираш си завивките от пухкав сняг?
За теб са вече преброени дните ти...
Подплашена си ти от топлия Южняк!
Във нашата Вселена има кръговрат,
и всички ние в него просто се въртим,
и щом сме малките честици в този свят,
безпрекословно тряба да се подчиним! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Random works
: ??:??