О, колко тъжно плачеш, чрез капчуците.
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото отеква по улуците...
И лебедова песен сякаш пееш ти!
Какви са тия сълзи във очите ти?
Прибираш си завивките от пухкав сняг?
За теб са вече преброени дните ти...
Подплашена си ти от топлия Южняк!
Във нашата Вселена има кръговрат,
и всички ние в него просто се въртим,
и щом сме малките честици в този свят,
безпрекословно тряба да се подчиним!
Не се измъчвай! Прибери сълзите си!
След време ти отново пак ще бъдеш тук,
но аз прахосам ли напразно дните си,
ще си остана като несъздаден звук...
© Христо Славов Всички права запазени