14.11.2015 г., 18:57  

Разговор със зимата

381 0 0

Разговор със зимата

О, колко тъжно плачеш, чрез капчуците.
Предчувстваш, че настъпват твойте сетни дни...
И ехото   отеква по  улуците...
И  лебедова песен сякаш пееш  ти!

Какви са тия сълзи във очите ти?
Прибираш си завивките от пухкав сняг?
За теб са вече преброени дните ти...
Подплашена си ти от топлия Южняк!

Във нашата Вселена има кръговрат,
и всички ние  в него просто се въртим,
и щом сме малките честици в този свят,
безпрекословно тряба  да се подчиним!

Не се измъчвай! Прибери сълзите си!
След  време ти отново пак ще бъдеш тук,
но аз прахосам ли напразно дните си,
ще си остана като несъздаден звук...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...