Dec 9, 2014, 7:43 AM

Разходка по Шанз-Елизе

2K 0 6

Ще се разходя по Елисейските полета.

И вятъра от декемврийска утрин ще 

бучи покрай ушите ми. Отговора в себе 

си ще търся на тази улица на мъртвите.

Понякога си мисля, че докато с мастило 

писан съм-допусната е правописна грешка.

И търся отговор за сивото. Дали съм на

планета, на която всеки носи в себе си

Дъгата, а аз съм недостатък сив. Или 

напротив, всички сиви сте, а аз различен

съм и пазя детската си вяра в приказки.
Не знам дали ще отговоря, но знам че 

пътя ми не свършва тук. В кесийка сива

на врата, ще пазя вярата в небивалици.

Ще вярвам, че допусната е грешка в 

някой друг, изтерзан от същите въпроси.

И може би тогава ще пристигна в края

на пътя. И може би тогава ще намеря

отговор на сивото. Наближих площад

,, Шарл дьо Гол". И вятъра буча покрай

ушите ми. Или пък били са мислите ми?...

Измъчен от въпроси с неясни очертания

и безсилен в опита да отговоря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радослав Петров All rights reserved.

Comments

Comments

  • Габриела, благодаря ти за прочита и коментара. Докато ги има цветовете, ще го има и сивото.
    Лора, кой ли не знае за сивото? Аз просто се опитах да го клиширам по мой си начин. Хубаво е, когато си тук.
  • Вдъхновяващо и замислящо...!Знам за сивото, и за дъгата, и за измъчващите въпроси... Ще намериш отговора!Знам...!Браво за стихотворението!
  • Поздрав! Темата за сивото и дъгата с цветове - вдъхновяваща, измъчваща, горяща, смразяваща, вечна...
  • Мина, Фери-благодаря за вниманието и комплиментите!
  • "Или
    напротив, всички сиви сте, а аз различен
    съм и пазя детската си вяра в приказки."

    Поздравявам те- имаш и дар слово, и вяра в приказки, и прекрасна идея!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...