Разходка в Рая

Тъгите ми в мрак потъват,

пътечка под дъгата се изви,

божествена разходка в рая

навеки ти ми подари. 

В забравено поле от тръни

любовта ми като мак цъфти.

В знойна пролет мъката ще крее,

а в хладна есен преоткри ме ти!

В танго от страст ме палиш само.

Жарта в пламъка гори.

В такт с времето се гоним двама.

Превес ще вземе то, уви!

А когато с бавни стъпки,

с последен дъх извяхва младостта,

подпряна пак на твойто рамо,

ще те преоткрия в есенна мъгла.

В горчиво-сладък миг ще цъфнем – и аз, и ти,

с лежерна стъпка валсът

навред в мен трепти.

С позабравени милувки

устои в живота ми да бъдеш ти.

Тленността угасва като свещник.

В нишка се превръща всеки миг.

Един живот не ще ми стигне

и в рая даже времето не спи.

А в свойта вечност пак ще търся

пътечката от звезден прах.

Животът ми в рай превърна

във всеки миг и всеки час.