Jul 12, 2010, 7:48 AM

Разходка в Рая

  Poetry » Love
1.1K 0 2

Разходка в Рая

 

Тъгите ми в мрак потъват,

пътечка под дъгата се изви,

божествена разходка в рая

навеки ти ми подари. 

 

В забравено поле от тръни

любовта ми като мак цъфти.

В знойна пролет мъката ще крее,

а в хладна есен преоткри ме ти!

 

В танго от страст ме палиш само.

Жарта в пламъка гори.

В такт с времето се гоним двама.

Превес ще вземе то, уви!

 

А когато с бавни стъпки,

с последен дъх извяхва младостта,

подпряна пак на твойто рамо,

ще те преоткрия в есенна мъгла.

 

В горчиво-сладък миг ще цъфнем – и аз, и ти,

с лежерна стъпка валсът

навред в мен трепти.

С позабравени милувки

устои в живота ми да бъдеш ти.

 

Тленността угасва като свещник.

В нишка се превръща всеки миг.

Един живот не ще ми стигне

и в рая даже времето не спи.

 

А в свойта вечност пак ще търся

пътечката от звезден прах.

Животът ми в рай превърна

във всеки миг и всеки час.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Джоана All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...