12.07.2010 г., 7:48

Разходка в Рая

1.1K 0 2

Разходка в Рая

 

Тъгите ми в мрак потъват,

пътечка под дъгата се изви,

божествена разходка в рая

навеки ти ми подари. 

 

В забравено поле от тръни

любовта ми като мак цъфти.

В знойна пролет мъката ще крее,

а в хладна есен преоткри ме ти!

 

В танго от страст ме палиш само.

Жарта в пламъка гори.

В такт с времето се гоним двама.

Превес ще вземе то, уви!

 

А когато с бавни стъпки,

с последен дъх извяхва младостта,

подпряна пак на твойто рамо,

ще те преоткрия в есенна мъгла.

 

В горчиво-сладък миг ще цъфнем – и аз, и ти,

с лежерна стъпка валсът

навред в мен трепти.

С позабравени милувки

устои в живота ми да бъдеш ти.

 

Тленността угасва като свещник.

В нишка се превръща всеки миг.

Един живот не ще ми стигне

и в рая даже времето не спи.

 

А в свойта вечност пак ще търся

пътечката от звезден прах.

Животът ми в рай превърна

във всеки миг и всеки час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Джоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...