Разкаяние
Не съм от благородно потекло,
пък и мъже - с лопата да ги ринеш.
Аз всекидневно своя Рубикон
пресичам. И се свличат в мен лавини...
когато с поглед, с дума или жест,
сърцето ти внезапно начумеря.
И в мен злодей - на Юда протеже -
споделя с теб и ложе. И вечеря.
А трябваше да бъда по-добър
от плюшено мече, от житно зрънце.
Човек е между птица или кърт -
разравя себе си... да дири слънце.
И може би не е случайно че
из сумрака на минали животи
посоките към тебе със перчем
съм смитал трескав, улав и самотен.
И вдигам се на пръсти неведнъж
да стигна твоя поглед високосен,
но плаче в мен един изгубен мъж,
душата ти пропуснал да докосне...
пък и мъже - с лопата да ги ринеш.
Аз всекидневно своя Рубикон
пресичам. И се свличат в мен лавини...
когато с поглед, с дума или жест,
сърцето ти внезапно начумеря.
И в мен злодей - на Юда протеже -
споделя с теб и ложе. И вечеря.
А трябваше да бъда по-добър
от плюшено мече, от житно зрънце.
Човек е между птица или кърт -
разравя себе си... да дири слънце.
И може би не е случайно че
из сумрака на минали животи
посоките към тебе със перчем
съм смитал трескав, улав и самотен.
И вдигам се на пръсти неведнъж
да стигна твоя поглед високосен,
но плаче в мен един изгубен мъж,
душата ти пропуснал да докосне...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
))