Разкъсаха се струните...
Разкъсаха се струните...
Разкъсаха се струните, а безнадеждност - рязка
и разливаща отрова, покрива вечерта.
Една единствена въздишка на копринените ласки,
с едно сбогом, изтръгнато и кървящо, на мечта.
С виковете на стоманените плащи на безветрието,
с призраците на студената покривка безнадеждност,
екотът на болката пронизва и столетните,
невъзмутими истини на избягалата нежност.
Кървящи, парещи, копнеещи, изгарящи тръпки
прекъсват поречното вълнение на смисъла.
Притихнали са мъките; болезнени и плахи стъпки
разгръщат ехото на раната написана.
Разкъсаха се струните, а безнадеждност - рязка
и разливаща отрова, покрива вечерта.
Една единствена въздишка на копринените ласки,
с едно сбогом, изтръгнато и кървящо, на мечта.
С виковете на стоманените плащи на безветрието,
с призраците на студената покривка безнадеждност,
екотът на болката пронизва и столетните,
невъзмутими истини на избягалата нежност.
Кървящи, парещи, копнеещи, изгарящи тръпки
прекъсват поречното вълнение на смисъла.
Притихнали са мъките; болезнени и плахи стъпки
разгръщат ехото на раната написана.
© Люба All rights reserved.
