Разкъсано
Ще те насичам бавно и на порции,
за да погребвам част по част,
докато се разпаднеш на емоции,
постлани върху пясъчната страст.
Ще те убивам, ще дера и ще вилнея.
Очите ти тогаз не ще ме спрат.
Ръцете ти със камък ще налея,
за да болят, в студа ми да болят.
Ще те извикам от простора на скалите,
докато ехото денят не заличи,
докато тялото ти падне във искрите
на последния пожар... и изгори.
Ще те затварям като вълк от планината.
Ще те храня с мойта кръв и мойта плът.
Ще ме намразиш, че отнех ти свободата.
Ще те намразя, че си вечният ми път.
Ще се нарежа бавно, плавно, на парчета.
Ти всяко ще разкъсаш през сълзи.
Нека да ме няма, да съм пепел!
Пръстта ми разпилей... и продължи!
© Деси All rights reserved.
