Sep 4, 2009, 11:00 PM

Различен

  Poetry » Love
858 0 0

Не си представям деня ми
без да чуя твоя глас,
а ти сякаш си в ума ми
и ме караш да изпадам във екстаз!
Някак си потайно ме поглеждаш
със свойте дълбоки очи
и чувствам как прочиташ
всяка от моите мисли.
Обичам да се вглеждам
във сияещото ти лице
и тогава ми се иска да усещам
биещото ти сърце.
А нямам смелостта да те докосна,
нито да те погледна в очите,
защото ме е страх да не видиш
как безмилостно напират сълзите.
Когато съм до тебе, ми се плаче,
но умело го прикривам.
Не ми се иска обаче,
щом дойде време от теб да си отивам.
Ех, колко бързо стана -
късно е да го отричам!
А нямам смелост пред теб да застана
и да ти кажа колко силно те обичам!
Мислех всеки предишен
за моето момче,
но не те, а ти си различен,
затова давам ти своето сърце!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Криси All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...