4.09.2009 г., 23:00

Различен

856 0 0

Не си представям деня ми
без да чуя твоя глас,
а ти сякаш си в ума ми
и ме караш да изпадам във екстаз!
Някак си потайно ме поглеждаш
със свойте дълбоки очи
и чувствам как прочиташ
всяка от моите мисли.
Обичам да се вглеждам
във сияещото ти лице
и тогава ми се иска да усещам
биещото ти сърце.
А нямам смелостта да те докосна,
нито да те погледна в очите,
защото ме е страх да не видиш
как безмилостно напират сълзите.
Когато съм до тебе, ми се плаче,
но умело го прикривам.
Не ми се иска обаче,
щом дойде време от теб да си отивам.
Ех, колко бързо стана -
късно е да го отричам!
А нямам смелост пред теб да застана
и да ти кажа колко силно те обичам!
Мислех всеки предишен
за моето момче,
но не те, а ти си различен,
затова давам ти своето сърце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Криси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...