Моят град е различен, той е толкова, толкова пъстър
като книжка от детството, многоцветна дъга, шарена лимка,
греят стотици слънца – усмивки от морския вятър разпръснати
и е звънко като в джоб на хлапак, пълен със семки и жълти стотинки.
Моят град е различен, тъжен понякога като Андерсенова приказка,
като сън на моряк, на брега изоставил две малки звезди, дом и обич,
като лист на поет с дъх невъзможна любов в римувани срички,
като есен самотна, като дъжд в невинни очи, като тиха тревога.
Моят град е различен – луднал зар върху неспирна нощна рулетка,
неспокоен и див, неочаквано нежен като тайна любовна афера,
моят град прелъстява като глътка абсент, като сняг по спуснати клепки,
лабиринт от неон, в който твоите стъпки и мойте не ще се намерят.