3 sept 2011, 15:06

Различният град

  Poesía » Otra
885 0 13

Моят град е различен, той е толкова, толкова пъстър

като книжка от детството, многоцветна дъга, шарена лимка,

греят стотици слънца – усмивки от морския вятър разпръснати

и е звънко като в джоб на хлапак, пълен със семки и жълти стотинки.

Моят град е различен, тъжен понякога като Андерсенова приказка,

като сън на моряк, на брега изоставил две малки звезди, дом и обич,

като лист на поет с дъх невъзможна любов в римувани срички,

като есен самотна, като дъжд в невинни очи, като тиха тревога.

Моят град е различен – луднал зар върху неспирна нощна рулетка,

неспокоен и див, неочаквано нежен като тайна любовна афера,

моят град прелъстява като глътка абсент, като сняг по спуснати клепки,

лабиринт от неон, в който твоите стъпки и мойте не ще се намерят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...