Feb 27, 2009, 11:37 AM

Размахах пръст...

  Poetry
907 0 17
 

Размахах пръст. Изливах си тирадата.

Натривах носовете им. Злорадо.

Усещах се високо, според мярата

на грешната си съвест.

И тогава...

Нахлуха образите на обидата.

Подтискани картини оживяха...

И бавно проумявах всяка истина,

а спомените страшно загорчаха...

Видях се в ролята на слабоумната,

изгубена в илюзии и роли...

Но бях високо вече, на трибуната...

 

За мене някой

тихичко

се моли...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...