Размахах пръст. Изливах си тирадата.
Натривах носовете им. Злорадо.
Усещах се високо, според мярата
на грешната си съвест.
И тогава...
Нахлуха образите на обидата.
Подтискани картини оживяха...
И бавно проумявах всяка истина,
а спомените страшно загорчаха...
Видях се в ролята на слабоумната,
изгубена в илюзии и роли...
Но бях високо вече, на трибуната... ...